ЛИТЕРАТУРА

В този раздел предлагаме допълнителна информация за тези от вас, които се интересуват по- задълбочено от литература.

Как се пише есе? Структура и композиране на есето

1.     Специфика на жанра на есето

В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите „Опити“ (фр. Essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики: експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието, неопределеност на формата, многообразие на изразни средства. Всички тези особености превръщат есето в свободна творческа изява на индивидуалната мисъл. В зависимост от съдържанието и предназначението се разграничават различни видове есета: литературно, философско, публицистично, критическо и др. Есето е писмен аргументативен текст, в който по оригинален, нетрадиционен начин се дава израз на лично мнение, отношение по даден проблем,подкрепено с целенасочени аргументи. Есето притежава основните признаци на текста: информативност, смислово и стилово единство, езикова свързаност, завършеност. Есето е предимно текст разсъждение. Описанието и повествованието могат да присъстват като елементи на текста (примери, аргументи), но той основно се изгражда като размисъл по зададената тема. Есето е лична и оригинална интерпретация на зададената тема. То е израз на една идея без претенции за всеобхватност на изложението и изчерпване на проблема.

2.    Структуриране и композиране на есето(УВОД; ТЕЗА; АРГУМЕНТАЦИЯ; ЗАКЛЮЧЕНИЕ)

Ситуация на общуване, която поражда аргументативен текст. Доброто есе може да бъде написано по много начини и все пак в процеса на писането има някои етапи, чието спазване ще допринесе за успешния резултат.

§  Прочит (тълкуване) на зададената тема. Писането на есе е творчески процес. У всеки индивид зададената тема поражда различни идеи, извиква различни асоциации, отключва различни представи за структуриране на работата.

Необходимо е преди началото на писането да се определят посоката на разсъждение и тематичният обхват на работата. Важно е да се осмисли от какъв тип е  зададената тема .Tя би могла да назовава явление, да задава въпрос, да маркира ситуация, да съдържа опозиция и т.н.

§  Планиране на работата. След индивидуалния прочит на заглавието и изясняването на основната идея е необходимо вземането на решение за начина на нейното изразяване. Изпитната ситуация изключва възможността от предварително събиране на материали по темата, ползването на източници, многократното преработване на текста. По време на изпит са възможни два основни начина на работа: творческа чернова или създаването на план и преминаването към директно писане на белова. В първия случай се създава текст, чрез който се записват хрумвания, тези, аргументи и в процеса на писането се преструктурират и редактират, а във втория се маркират основните тези и посоките на разсъждение и при писането на белова се следва тяхната логика.

§  Формулиране на теза. Черновата или планът открояват в потока на мисълта онези твърдения, които най-точно, най-цялостно и най-оригинално отразяват и изразяват основната идея на пишещия. В зависимост от темата и направения прочит могат да бъдат формулирани една или няколко тези, които по-късно да бъдат развити и аргументирани по съответен начин, който също е въпрос на индивидуален избор.

§  Избор на начало на текста. Един от най-често задаваните въпроси в процеса на писане е „Как да започна?“ Неизброими са възможните отговори, когато става дума за писане на есе. Началото на есето би могло да бъде директно въвеждане на основна теза по темата, би могло да бъде своеобразно противопоставяне на зададената тема, би могло да е въпрос или провокация, цитат или позоваване на чужда мисъл, съобщаване на факт или сбито преразказване на случка и т.н. Най-функционално е онова начало, което най-естествено ще отведе създателя на есето към замисленото изложение и най-добре ще ориентира читателя в последвалия текст.Препоръчително е директното насочване към темата, а не отдалечаването от нея чрез самоцелен увод. Желателно е и съобразяването на началото с евентуалния финал на текста.

Есето има свободна композиция. За разлика от интерпретативното съчинение при есето невинаги се обособяват отделните композиционни елементи: увод, теза, изложение и зaключение. Но за да спази принципите на текста, есето трябва да притежава начало, теза, същинска част и финал, които да отразяват и защитават

съответното разбиране на автора за структуриране на конкретната работа. Желателно е композицията да бъде предварително решена, обмислена и изградена в процеса на писането като адекватен израз на идеята на текста. Есето е издържано в индивидуалния образен стил на пишещия. В зависимост от темата и нейната интерпретация то може да редува и съчетава елемети на научност, публицистичност, художественост, но винаги е стилово единно, подчинено на авторовата чувствителност, въображение и темперамент.

3.Есе по хуманитарен проблем върху литературна творба. В този вид есе защитаваме правотата на лично мнение по житейски, нравствен, философски и т.н. проблем от изучаван художествен текст.

Структуриране на работата:

§  изреждане на тези и тяхното обосноваване

§  чрез редуване на тези и антитези

§  чрез въпроси и отговори

Трябва да се има предвид и изключителната възможност на есето да трансформира жанрове. То може да приеме условно формата на автобиография, дневник, писмо.

Структурата на есето е произволна и е добра, стига да е изцяло подчинена на съответен принцип, стига изграждането да бъде единно.

§  Оформяне на отделните абзаци.

Необходимо е абзаците да спазват избрания принцип на структуриране. Те могат да бъдат подредени верижно или на принципа на антитезата, могат привидно да се изключват взаимно, но във всички случаи трябва да бъдат част от цялото, да са логични в контекста на разсъждение. За спазването на смисловото и структурното единство на текста е препоръчително да се откроят чрез акценти темите и микротемите, ключовите думи, изводите.

§  Избор и осъществяване на преходите между отделните абзаци.

Тъй като есето е преди всичко изява на личностния начин на мислене, в него са допустими изрази като „според мен“, „по мое мнение“, „аз мисля“ и т.н.., но тяхното използване съвсем не е задължително. Тези фрази могат и да не бъдат изписани. По-важно е да се съдържат в смисъла на текста. Добрият преход към следваща мисъл (микротема, абзац) е този, който следва логиката на мисълта, не разкъсва, а плавно продължава изложението.

§  Избор на изразни средства.

След като е направен изборът на съдържанието и структурата на есето, при неговото създаване ще бъдат използвани онези изразни средства, които най-добре съответстват на неговия замисъл. Есето предполага богатство на езика, допуска употребата на сентенции, афоризми, цитати, много често печели от използването на риторични въпроси, нарочени повторения, сравнения и метафори.

§  Избор на финал на есето.

Въпросът „Как да завърша?“ е точно толкова труден и често задаван, колкото и въпросът „Как да започна?“. Но неговият отговор е предопределен от вече извършения процес на писане. Добрият финал на есето е естественият завършек - обобщение на създадения вече текст. Много често логиката на текста свързва края с началото, въведението се трансформира в заключение, загатнатата идея в началния абзац се превръща в поанта. Възможен е и т.нар. отворен финал - привидната липса на заключителен абзац, многоточието, което изразява възможност за варианти, нарочната неангажираност с финално твърдение, поради сложността на проблема.

§  Редактиране и коригиране.

Желателно е работата върху създаването на есето да приключи не с поставянето на последния препинателен знак, а с редактиране и коригиране на текста.

4.Разсъждението, описанието и повествованието в аргументативен текст есе

Разсъждението – водещ вид текст. Това е речево действие, при което се представя, обосновава и решава проблема. Търсят се причинно- следствени връзки.

Описанието – използва се в микротекстове, разкриващи признаци на предмет или явление, при портретна характеристика на герой, при описание на природни явления, при предаване на ситуация.

Повествованието – речево действие, с чиято помощ говорещият дава възможност на слушателя да придобие представа за събитието като еднократен процес.

Театърът по време на Възраждането

— Както е известно, по време на Възраждането основното средище на българската култура са училищата и читалищата. Именно там започва дългия си, над 150- годишен път,българският театър. В Османската империя вече е дошло началото на края. Високата порта е колос на глинени крака и вече следи много внимателно настроенията сред поробените народи. В такава атмосфера най-важното качество, което трябва да има един творец, е предпазливостта. 

— Проникването на театъра в българските земи е неминуемо, но се случва трудно и бавно. Като част от европейската култура, българите започнат да творят своя национална литература. С течение на времето и театралното изкуство започва да си пробива път. Първоначално това се случва на инпровизирани училищни сцени по време на чествания и други мероприятия.

—По-късно същата година в Лом е представена театралната постоновка „Многострадателната Геновева”.Представлението разбулва духовете и предизвиква арести от страна на османската полиция.

—След този пърначален период идва времето на Добри Войников. Родом от Шумен, той учи при Сава Доброплодни и така е запален интересът му към театъра, което в последствие се оказва доста благодатно за родната култура. Войников се превръща в един от най-големите родни драматурзи в историята на българския театър. 

—Друг от учениците на Сана Доброплодни е Васил Друмев. Той показва разнороден талант и достига висоти в много области, включително духовенство и политика. Той не пропуска да остави своята следа и в театралното изкуство „ Иванку, убиецът на Асеня първи” е неговия връх в българската драматургия, и макар повечето хора от последните поколения да не знаят кой е авторът на това произведение, са го чували поне като заглавие. Тази пиеса се поставя и до ден днешен в българските театри и се възприема като една от класиките в този жанр.

—След постигането на свободата театърът става едно от най-популярните развлечевия на българския народ и може да се каже, че това остава така до 20 век. Отделяно му е голамо внимание през цялото съществуване на българската държава, с изключение на последните години. Но светлината, в която е познат сега, а именно като възможност за приятно прекарване, е била второстепенна в годините на Възраждането. Тогава театъра изиграва ролята на инструмент за събуждане на нацията, за подтик към свобода.Пресъздавал битки и национален героизъм, събирал народа и му вдъхвал кураж и вяра.

—Българската нация дължи много повече на това изкуство и героите, които са го творили, отколкото предполага. Може би затова сега, когато отново трябва да бъде събуден, хората, които се занимават с това велико изкуство, са лишавани от всяка възможност за провеждане на нормален работен процес. Явно онези, които възпрепятстват работата им, са напълно наясно с историята на театъра през Възраждането и „поразиите”, до които силното национално изкуство може да доведе.

 ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - „НЕРАЗДЕЛНИ”

БАЛАДИЧНАТА ИЗПОВЕД НА КАЛИНА

Пенчо Славейков е ценител на българския фолклор. В неговото творчество се срещат мотиви, заимствани от народните песни. Те най-често отразяват сложните взаимоотношения в патриархалното общество, където съдбата на младите е подвластна на решението на възрастните. Поетът открито поставя сериозни нравствени проблеми - за дълга, за красотата на верността, за правото на избор. По тези вечни морални норми се оценяват хората, изгражда се мярата за добро и зло.

Неслучайно стихотворението се нарича „Неразделни”. Поетът доказва, че „за сърцата що се любят, и смъртта не е раздяла”. Кичестият Явор и стройната Калина приютяват под сянката си уморените пътници, даряват ги с отдих, с успокоение, с бодрост. Дори и след смъртта им тържествува красотата на тяхната вярност, на святата обич.

Стихотворението „Неразделни” е баладична изповед, защото в разказа на поета е вмъкнат разказът на одухотвореното дърво Калина. С този похват Пенчо Славейков постига достоверност и убедителност. Изповедта на Калината, олицетворена девойка, е тъжна и силно интригуваща. Сякаш читателят се слива с поета и сам става свидетел на нейния разказ.

Началото на баладата рисува красив фигуративен образ на любовта:

Стройна се Калина вие над брега усамотени,

кичест Явор клони сплита в

нейни вейчици зелени.

Тази живописна картина има и определен знаков смисъл. Според езика на символите, дървото е животът в процеса на непрекъснатото развитие. Чрез него се изразява повторяемият характер на космическата еволюция - смърт и прераждане. Такова прераждане на двамата млади, верни един на друг и сами определили своята съдба, съзнателно търси Пенчо Славейков. В красивия фигуративен образ е вложена идеята за гордата и нравствено силна личност. Образът се дообогатява, по-добре се разбира замисълът на автора с разгадаване на знаковия език. Вейката е израз на почест, отдадена на победителя. За твореца, любовта между двамата млади е победа над ограничаващите патриархални норми. В същото време вейката символизира и прошката. Кичестият Явор и стройната Калина са духовно щедри. Неслучайно поетът се спира да отдъхне под сянката на двете дървета. Кичестият Явор е могъщо разперил клони. Езикът на символите доразгадава защо намерението и решението на твореца за отдих под Явора и Калината не е случайно. Според този език клоните са инструмент, обладаващ могъщи, необикновени свойства. Те карат човека да забрави тъгата и болката си. Умореният пътник търси под сянката на двете дървета усамотение, бодрост, прилив на жизнени сили.

И така ми тайната си повери

сама Калина -

с шъпота на плахи листи, шъпот сладък и тъжовен:

Баладичната изповед на девойката, следваща това въведение, изгражда нейния образ. Тя е обикновено селско момиче, което се радва на живота. Но любовта променя представите й за света. Пенчо Славейков използва думата слънце като метафора. В кодовия език на символите слънцето има много значения. Поетът се спира на символното му значение като светлина на познанието и извор на енергия. Така любовта слънце в баладата съгрява, дарява с жизненост, ражда мечти и копнежи. Грееше ме драголюбно слънце от

небето, ах, но друго слънце мене вече

грееше в сърцето.