В този раздел предлагаме различни разработени теми, които може да ползвате за час на класа или да подлагате на обсъждане.
Библията – изключителна
книга
Здравко Ненов
Здравко Ненов
Представете си, че съществуването на нашия свят не
се дължи на проста случайност, а на това, че някаква висша сила, или по-точно
личност, е направила този свят и е създала човека като връх на творението. Човекът
наистина е едно мислещо същество, което само взима решения и (би трябвало) само
да носи отговорност за тях. Ако наречем тази висша личност "Бог", то
тогава връзката между Него и човека – личността, която прилича на Бога и може
сама да взима решения – би могла да бъде разрушена.
Ако приемем, че Бог е направил човека като една отворена система, която може да тръгне в различни посоки, то очевидно една от посоките, в която човечеството сега се намира, е тази: човекът не се интересува от този, който го е създал. Детето не обръща внимание на своя баща и мисли, че знае повече от него. Но ако Бог иска да запази независимостта на мислене на своето дете- човека и същевременно да му покаже, че го обича, и да му даде необходимите познания, без да го насилва, то той трябва да му остави някъде някаква информация, до която човекът да има самостоятелен достъп.
Тази информация е оставена според мен на две места. На първо място ние можем от самата природа да познаем, че Бог съществува и той е Творецът, и на второ място Бог е написал нещо и ни го е дал, за да можем чрез това да го познаем – това е Библията. Ще разгледаме в няколко стъпки изключителността на тази книга. Вие можете сами да си направите изводите от тези няколко стъпки.
Ако приемем, че Бог е направил човека като една отворена система, която може да тръгне в различни посоки, то очевидно една от посоките, в която човечеството сега се намира, е тази: човекът не се интересува от този, който го е създал. Детето не обръща внимание на своя баща и мисли, че знае повече от него. Но ако Бог иска да запази независимостта на мислене на своето дете- човека и същевременно да му покаже, че го обича, и да му даде необходимите познания, без да го насилва, то той трябва да му остави някъде някаква информация, до която човекът да има самостоятелен достъп.
Тази информация е оставена според мен на две места. На първо място ние можем от самата природа да познаем, че Бог съществува и той е Творецът, и на второ място Бог е написал нещо и ни го е дал, за да можем чрез това да го познаем – това е Библията. Ще разгледаме в няколко стъпки изключителността на тази книга. Вие можете сами да си направите изводите от тези няколко стъпки.
1. Уникално възникване
Никой не може да отрече, че възникването на Библията е изключително. Вземете която и да било книга и проверете как е възникнала. Нормално авторът събира материали, разработва схеми на изложението и след това разработва отделните глави. Ако става дума за книга от различни автори, трябва да се направи общ план, да се координират изложенията и мислите, всеки автор да напише своята част и след това общият труд да се сравни с плана, за да се види дали е постигната целта. Но Библията е написана от над 40 автори, повечето от които не са се познавали, в продължение на 1500 до 1700 години! Без какъвто и да било план и предварително познаване на съдържание или цел. Това са били хора от различна среда и култура. Например Мойсей е бил политик, Исус Навиев – пълководец, Соломон – цар, Павел – теолог, Петър – рибар, Лука – лекар, Матей – митничар. Един е писал в пустинята, друг – в затвора, трети – в двореца, четвърти – в изгнание. Авторите са писали в различно състояние на духа – един в състояние на радост, друг – в депресия. Книгите са писани в Азия, Африка и Европа; на три различни езика – еврейски, арамейски и гръцки. Въпреки всичко това Библията е напълно единна книга, има една цялостна идея, преминаваща от началото до края. При изчерпателно и подробно разглеждане се вижда, че в нея няма никакви практически, да не говорим за теологични противоречия.
Никой не може да отрече, че възникването на Библията е изключително. Вземете която и да било книга и проверете как е възникнала. Нормално авторът събира материали, разработва схеми на изложението и след това разработва отделните глави. Ако става дума за книга от различни автори, трябва да се направи общ план, да се координират изложенията и мислите, всеки автор да напише своята част и след това общият труд да се сравни с плана, за да се види дали е постигната целта. Но Библията е написана от над 40 автори, повечето от които не са се познавали, в продължение на 1500 до 1700 години! Без какъвто и да било план и предварително познаване на съдържание или цел. Това са били хора от различна среда и култура. Например Мойсей е бил политик, Исус Навиев – пълководец, Соломон – цар, Павел – теолог, Петър – рибар, Лука – лекар, Матей – митничар. Един е писал в пустинята, друг – в затвора, трети – в двореца, четвърти – в изгнание. Авторите са писали в различно състояние на духа – един в състояние на радост, друг – в депресия. Книгите са писани в Азия, Африка и Европа; на три различни езика – еврейски, арамейски и гръцки. Въпреки всичко това Библията е напълно единна книга, има една цялостна идея, преминаваща от началото до края. При изчерпателно и подробно разглеждане се вижда, че в нея няма никакви практически, да не говорим за теологични противоречия.
2. Уникално единство
Как е възможно толкова различни автори да пишат в пълно единство на основната идея? Това е още по- учудващо, като се има предвид, че авторите на Библията пишат по много спорни теми като история, теология, философия, космос, природа, човешката душа – теми, по които е имало противоречия между всички, писали някога по тях. В Библията обаче всичко е единно, подчинено на една основна идея и един основен морал. "Червената нишка", която минава от началото до края на Библията и е основната й тема, това са следните въпроси: кой е Бог, кой е човекът, има ли възможност за установяване на връзка между Бога и човека? Отговорът на тези въпроси не е решен чрез правила, които човек така или иначе не може да изпълни. Въпреки големите различия в авторството и времето на написване на книгите, тяхната идея е обща и изключителна. Отговорът на въпросите е жертвата на самия Бог заради човека в лицето на Исус Христос.
Как е възможно толкова различни автори да пишат в пълно единство на основната идея? Това е още по- учудващо, като се има предвид, че авторите на Библията пишат по много спорни теми като история, теология, философия, космос, природа, човешката душа – теми, по които е имало противоречия между всички, писали някога по тях. В Библията обаче всичко е единно, подчинено на една основна идея и един основен морал. "Червената нишка", която минава от началото до края на Библията и е основната й тема, това са следните въпроси: кой е Бог, кой е човекът, има ли възможност за установяване на връзка между Бога и човека? Отговорът на тези въпроси не е решен чрез правила, които човек така или иначе не може да изпълни. Въпреки големите различия в авторството и времето на написване на книгите, тяхната идея е обща и изключителна. Отговорът на въпросите е жертвата на самия Бог заради човека в лицето на Исус Христос.
3. Уникална актуалност
Много книги се издават в света и много от тях са интересни и популярни. Но колко книги има, които вече стотици години продължават да са актуални и представляват интерес за цялото човечество? Кои книги на Средновековието продължават да се печатат в големи количества? Чете ли се масово Омир? Чете ли се масово "Война и мир"? Четат ли се Достоевски, Иван Вазов, Славейков, Ремарк? Днес може би се чете Гришам. Но Библията е настолна книга на милиони хора.
Библията е книга, която е подходяща за всяка епоха от човешката история. Тя се е чела винаги. Всяка книга от Библията е актуална и днес. Когато попитали Даниел Уебстър коя част от Библията обича най-много, той отговорил: "Тази, която четох последно."
Забележителната актуалност на Библията е универсална. Това е единствената книга в света, която се чете от хора от всяка класа и всяка възраст. Както малки деца разбират историите и поуките на Библията, така и гениите на човешката мисъл се удивляват на дълбокия й смисъл. За коя друга книга може да се каже това?
Много книги се издават в света и много от тях са интересни и популярни. Но колко книги има, които вече стотици години продължават да са актуални и представляват интерес за цялото човечество? Кои книги на Средновековието продължават да се печатат в големи количества? Чете ли се масово Омир? Чете ли се масово "Война и мир"? Четат ли се Достоевски, Иван Вазов, Славейков, Ремарк? Днес може би се чете Гришам. Но Библията е настолна книга на милиони хора.
Библията е книга, която е подходяща за всяка епоха от човешката история. Тя се е чела винаги. Всяка книга от Библията е актуална и днес. Когато попитали Даниел Уебстър коя част от Библията обича най-много, той отговорил: "Тази, която четох последно."
Забележителната актуалност на Библията е универсална. Това е единствената книга в света, която се чете от хора от всяка класа и всяка възраст. Както малки деца разбират историите и поуките на Библията, така и гениите на човешката мисъл се удивляват на дълбокия й смисъл. За коя друга книга може да се каже това?
4. Уникално
разпространение
Библията (най-старата й част) е първата писана книга въобще; тя е и първата печатана книга. Тя е и най-скъпата книга – изданието на Библията на Гутенберг струва 500 000 лева.
В момента Библията е най- превежданата и най-печатаната книга на света. Сега годишно се печатат около 20 милиона Библии и 15 милиона Нови Завети. Библията или части от нея са преведени около 2000 езика.
Библията (най-старата й част) е първата писана книга въобще; тя е и първата печатана книга. Тя е и най-скъпата книга – изданието на Библията на Гутенберг струва 500 000 лева.
В момента Библията е най- превежданата и най-печатаната книга на света. Сега годишно се печатат около 20 милиона Библии и 15 милиона Нови Завети. Библията или части от нея са преведени около 2000 езика.
5. Уникална като
исторически документ
Въпреки че Библията е била писана на лесно развалящи се материали и на ръка, тя се е запазила до днес. В сравнение с други исторически документи, тя има изключително много запазени преписи. При класическите древни произведения, ако се намерят няколко десетки преписа, това се счита за твърде много; докато само от Новия Завет има над 4000 гръцки преписа; от древни преводи на Новия Завет (предимно на латински) имаме над 9000 преписа.
Поради това огромно количество ръкописи текстът на Библията може да бъде възстановен на практика напълно сигурно. В целия Нов Завет има не повече от 20 стиха, за които има несигурност относно текста – и е забележително, че тези неясноти не засягат съществено смисъла. За сравнение – текстовете на Шекспир, които са не на 2000, а на едва няколкостотин години, са значително по-неточно запазени и в тях има над 100 места, повечето от които съществени, за които цари неяснота.
Всичко това е още по- забележително, като се има предвид, че много пъти в своята история Библията е била подложена на масови и целенасочени опити за унищожение. През 303 г. император Диоклециан обявява, че е унищожил напълно Библията. Забележително е, че непосредственият му наследник Константин 22 години по-късно обявява християнството за официална религия, а Библията е издигната като непогрешим авторитет.
Френският писател и рационалист Волтер, починал през 1778 г., е твърдял, че до 100 години Библията ще съществува само като антикварна рядкост. Едва 50 години след неговата смърт Женевското библейско дружество използва неговата къща за библейска печатница. Опитайте се днес да си купите произведение на Волтер – вероятно това няма да е толкова лесно.
Въпреки че Библията е била писана на лесно развалящи се материали и на ръка, тя се е запазила до днес. В сравнение с други исторически документи, тя има изключително много запазени преписи. При класическите древни произведения, ако се намерят няколко десетки преписа, това се счита за твърде много; докато само от Новия Завет има над 4000 гръцки преписа; от древни преводи на Новия Завет (предимно на латински) имаме над 9000 преписа.
Поради това огромно количество ръкописи текстът на Библията може да бъде възстановен на практика напълно сигурно. В целия Нов Завет има не повече от 20 стиха, за които има несигурност относно текста – и е забележително, че тези неясноти не засягат съществено смисъла. За сравнение – текстовете на Шекспир, които са не на 2000, а на едва няколкостотин години, са значително по-неточно запазени и в тях има над 100 места, повечето от които съществени, за които цари неяснота.
Всичко това е още по- забележително, като се има предвид, че много пъти в своята история Библията е била подложена на масови и целенасочени опити за унищожение. През 303 г. император Диоклециан обявява, че е унищожил напълно Библията. Забележително е, че непосредственият му наследник Константин 22 години по-късно обявява християнството за официална религия, а Библията е издигната като непогрешим авторитет.
Френският писател и рационалист Волтер, починал през 1778 г., е твърдял, че до 100 години Библията ще съществува само като антикварна рядкост. Едва 50 години след неговата смърт Женевското библейско дружество използва неговата къща за библейска печатница. Опитайте се днес да си купите произведение на Волтер – вероятно това няма да е толкова лесно.
6. Уникален литературен
характер
Въпреки че Библията е писана от един много малък народ, който изобщо не се е интересувал от другите народи и от мисионерство по света, тя е станала световна книга. Именно преводите на Библията са изиграли съществена роля за оформянето и налагането на много европейски езици, включително и славянския – от превода на Кирил и Методий. Съвременният литературен български език също води началото си от превода на Библията на Петко Славейков, издаден първоначално през 1871 г.
Въпреки че Библията е писана от един много малък народ, който изобщо не се е интересувал от другите народи и от мисионерство по света, тя е станала световна книга. Именно преводите на Библията са изиграли съществена роля за оформянето и налагането на много европейски езици, включително и славянския – от превода на Кирил и Методий. Съвременният литературен български език също води началото си от превода на Библията на Петко Славейков, издаден първоначално през 1871 г.
7. Уникален морален
характер
В това отношение Библията също се различава драстично от останалите "свещени" книги. Между моралното учение на Библията и останалите религиозни писания има огромна пропаст. Но има и нещо още по- важно – моралното учение на Библията е радикално противоположно на естествените човешки наклонности. Книга, която учи, че трябва да обичаме враговете си, да правим добро на онези, които ни мразят и ни преследват, със сигурност може да се нарече уникална.
Още един фактор, който показва, че Библията едва ли е писана като обикновена книга от обикновени хора, е начинът, по който тя описва човека. Нормално хората не обичат да пишат нито за себе си, нито за уважаваните си водачи в толкова неблагоприятна светлина. Човекът се опитва "да бъде добър", да се харесва на Бога. Човешките религии винаги са рецепти за подобрение на характера и поведението. Тези мисли обаче са напълно чужди на Библията. В нея се оповестява, че човекът е безнадеждно изгубен и единственият му шанс за спасение е Божията милост, която той трябва да приеме чрез вяра в Исус Христос.
Именно това е и основната причина за емоциите, които винаги са се развихряли около Библията. Уникалният морален характер на тази книга неизбежно принуждава човека да направи избор, да вземе решение. Изглежда никой не може да остане неутрален и безразличен спрямо нея. Затова тя е най- разпространената, най-обичана, но и най-преследваната и най-мразена книга на света.
Но има още нещо, което е може би най-същественото за нас на практика. Дървото се познава по плодовете. Много моралисти и философи са писали книги, проповядващи високи морални стандарти. Но коя от тях е променила действително, на практика живота на милиони хора? Библията прави това, като ни поставя в лична връзка с Исус Христос, който не "поправя" разваленото ни естество, а се принася в жертва за нас. Ако приемем с вяра неговата жертва, ние умираме заедно с него и възкръсваме заедно с него за нов живот, ставаме ново създание, нов човек. Библейският отговор на моралния проблем на човека е лично духовно новораждане, радикална вътрешна промяна. Това е не приемането на дадена философска система, а искреното, пълно Доверие към една реална личност – възкръсналия Господ Исус Христос. Няма друга книга на света, която да е в състояние да направи това за човека.
В това отношение Библията също се различава драстично от останалите "свещени" книги. Между моралното учение на Библията и останалите религиозни писания има огромна пропаст. Но има и нещо още по- важно – моралното учение на Библията е радикално противоположно на естествените човешки наклонности. Книга, която учи, че трябва да обичаме враговете си, да правим добро на онези, които ни мразят и ни преследват, със сигурност може да се нарече уникална.
Още един фактор, който показва, че Библията едва ли е писана като обикновена книга от обикновени хора, е начинът, по който тя описва човека. Нормално хората не обичат да пишат нито за себе си, нито за уважаваните си водачи в толкова неблагоприятна светлина. Човекът се опитва "да бъде добър", да се харесва на Бога. Човешките религии винаги са рецепти за подобрение на характера и поведението. Тези мисли обаче са напълно чужди на Библията. В нея се оповестява, че човекът е безнадеждно изгубен и единственият му шанс за спасение е Божията милост, която той трябва да приеме чрез вяра в Исус Христос.
Именно това е и основната причина за емоциите, които винаги са се развихряли около Библията. Уникалният морален характер на тази книга неизбежно принуждава човека да направи избор, да вземе решение. Изглежда никой не може да остане неутрален и безразличен спрямо нея. Затова тя е най- разпространената, най-обичана, но и най-преследваната и най-мразена книга на света.
Но има още нещо, което е може би най-същественото за нас на практика. Дървото се познава по плодовете. Много моралисти и философи са писали книги, проповядващи високи морални стандарти. Но коя от тях е променила действително, на практика живота на милиони хора? Библията прави това, като ни поставя в лична връзка с Исус Христос, който не "поправя" разваленото ни естество, а се принася в жертва за нас. Ако приемем с вяра неговата жертва, ние умираме заедно с него и възкръсваме заедно с него за нов живот, ставаме ново създание, нов човек. Библейският отговор на моралния проблем на човека е лично духовно новораждане, радикална вътрешна промяна. Това е не приемането на дадена философска система, а искреното, пълно Доверие към една реална личност – възкръсналия Господ Исус Христос. Няма друга книга на света, която да е в състояние да направи това за човека.
Канонът на Библията
Библията казва за себе
си, че е боговдъхновена, т.е. писана е под въздействието на Светия Божи Дух,
който е водил мъжете, писали библейските книги. Тази боговдъхновеност е
доказана от една страна чрез променения живот и следването на Христос от
милиони хора. Но от друга страна, нейната боговдъхновеност личи от нейното
възникване и обособяване точно на тези книги в Библия – така нареченият
"канон". Как е станало това?
"Канон" означава списък от книги, притежаващи божествен авторитет. Важно е да се знае, че няма човешка институция, която е взела решение кои книги да бъдат включени в този списък. Боговдъхновените книги са били явни и всепризнати още по времето на написването им. Това са били книгите, които наистина са били четени от юдейската и християнската общност, която естествено ги е отличавала от останалите книги. Вярващите винаги са разпознавали боговдъхновените книги. При определени исторически кризи обаче се е налагало канонът да бъде публично заявяван – например при опасност от лъжеучения. Или когато през 303 г.император Диоклециан е заповядал всички църкви да предадат свещените си писания за унищожение – тогава те предавали неканоничните книги с надеждата, че властите няма да разберат разликата.
Съборите в Хипо и Картаген от 393 г., 397 г. и 419 г. само официално потвърждават кои книги вече отдавна са се считали от християнската общност за канонични.
Така наречените "апокрифи" са небоговдъхновени книги, включвани в Стария Завет в някои издания на Библията. Тези книги никога не са били всеобщо приемани за канонични. Те съдържат ценни исторически информации и са били четени за поучение, но юдеите никога не са ги считали за боговдъхновени. Православната църква също не ги счита за такива, а ги препоръчва само като "полезни за поучение". Единствено католическата църква ги е обявила за канонични, и то едва през 1546 г., като реакция на Реформацията, тъй като пък Лутер ги отхвърлял като апокрифи. Така наречените "новозаветни апокрифи" никога не са били приемани от нито една християнска група, дори и от католическата църква.
"Канон" означава списък от книги, притежаващи божествен авторитет. Важно е да се знае, че няма човешка институция, която е взела решение кои книги да бъдат включени в този списък. Боговдъхновените книги са били явни и всепризнати още по времето на написването им. Това са били книгите, които наистина са били четени от юдейската и християнската общност, която естествено ги е отличавала от останалите книги. Вярващите винаги са разпознавали боговдъхновените книги. При определени исторически кризи обаче се е налагало канонът да бъде публично заявяван – например при опасност от лъжеучения. Или когато през 303 г.император Диоклециан е заповядал всички църкви да предадат свещените си писания за унищожение – тогава те предавали неканоничните книги с надеждата, че властите няма да разберат разликата.
Съборите в Хипо и Картаген от 393 г., 397 г. и 419 г. само официално потвърждават кои книги вече отдавна са се считали от християнската общност за канонични.
Така наречените "апокрифи" са небоговдъхновени книги, включвани в Стария Завет в някои издания на Библията. Тези книги никога не са били всеобщо приемани за канонични. Те съдържат ценни исторически информации и са били четени за поучение, но юдеите никога не са ги считали за боговдъхновени. Православната църква също не ги счита за такива, а ги препоръчва само като "полезни за поучение". Единствено католическата църква ги е обявила за канонични, и то едва през 1546 г., като реакция на Реформацията, тъй като пък Лутер ги отхвърлял като апокрифи. Така наречените "новозаветни апокрифи" никога не са били приемани от нито една християнска група, дори и от католическата църква.
Костадин
Костадинов: България умира със страшна сила!
Разговаряме с Костадин Костадинов – общински съветник във Варна, директор
на Регионалния исторически музей в Добрич, автор в Lentata.com и
активен пазител на България и българското.
За ялението антибългарска политика, за смисъла да дадеш алтернатива на
статуквото и за онова, което може да ни обедини като нация:
От колко време работиш като общински съветник и директор на Регионалния
исторически музей в Добрич?
Общински съветник съм от есента на 2011 г. Директор на РИМ-Добрич станах
февруари 2013 г., малко след като спечелих конкурса за длъжността.
Разкажи ни повече за тези две твои работи – защо са ти важни? Какви цели си
си поставил с тях?
Нещата се случиха, без да съм ги планирал. През 2011, когато наближиха
местните избори във Варна, с много мои приятели и съмишленици си задавахме
въпроса за кого да гласуваме. Повечето от кандидатите за кметове и общински
съветници бяха до болка познати, втръснали и вредни за града ни лица. Тогава
решихме, че след като не ни харесва никой от тях и, след като държим да сме
активни и да имаме позиция, трябва да поемем отговорност да предложим
алтернатива. В крайна сметка, когато нещо не ти харесва, или запретваш ръкавите
да го оправиш, или си траеш и не се оплакваш. Е, аз не обичам да трая. Беше
трудно, бях само на 32 години, нямахме пари, нямахме и опит, но за сметка на
това с много ентусиазъм и растяща подкрепа от варненци бях избран за общински
съветник. След като минаха изборите единственото нещо, което исках да
направя през следващите 4 години беше да покажа на хората, че не всички
занимаващи се с политика у нас са безнадеждни отрепки и боклуци.В
продължение на 2 години имах всеки ден приемен ден, рано сутринта, изслушах
стотици хора, показах, че съветникът може да е на една ръка разстояние за всеки
варненец, публикувах телефона си в Интернет, за да е още по-лесна връзката с
мен, и като цяло исках избирателите ми да са доволни от направения от тях
избор. Затова тази работа е важна за мен. Още повече, че аз живея във Варна, в
обикновен панелен блок в крайния квартал „Владиславово“ и искам градът ми да се
развива, а не да деградира.
Работата в музея е друго нещо. Никога не съм искал да се
занимавам само с политика. Завършил съм балканистика и историята ми е не просто
страст, а призвание. Първата ми професия е именно учител по история. В края на
2012 водех предаване по тв „Скат“. Един от моите събеседници, който работеше в
добричкия музей ми каза, че има обявен конкурс за директор на музея.
Кандидатирах се, явих се на конкурс, спечелих го и ме назначиха. Работата бързо
ме увлече. Направихме пълен ремонт на всички музейни сгради, подновихме
археологическите разкопки в областта, които бяха спрели от повече от
десетилетие, започнахме отново издаването на сборник „Добруджа“, вдигнахме броя
на изложбите, увеличихме приходите два пъти, а посетителите три пъти – всичко
това само за две години. И продължаваме, защото това е също мисия – за
опазването и популяризирането на културно-историческото ни наследство. Ето защо
работата ми в музея е толкова важна за мен.
Защо си патриот?
Защото така съм възпитан от родителите си. Когато бях първи и втори клас,
две последователни години (1986 и 1987) майка ми и баща ми си взимаха отпуските
по едно и също време август месец и тръгвахме на обиколка из България. Показаха
на мен и сестра ми цялата Родина, с всичките и красиви места и
забележителности, и ние буквално бяхме поразени. Тогава реших, че като порасна
ще стана историк. Това е емоционалната причина. Прагматичната е друга.България
умира със страшна сила и това като че ли не трогва никого. Единствено
патриотизмът, национализмът, родолюбието, както искате го наречете, то е едно и
също, само това може да ни спаси. Защото ние нямаме друга родина и друго
отечество. Само това ни е. И трябва да се борим да го запазим.
Коя е най-важната ти битка в момента? За промяна на съдържанието в
учебниците?
Най-важната битка е за оцеляването на българския народ. Ние умираме. За 25
години сме намалели с 2 млн. души. Не е трудно да се предвиди какво ни чака,
нали? Учебниците са само елемент от това, което се случва – цялостен процес на
дебългаризация, денационализация, оскотяване, опростачване и акултурация на
българския народ. Надявам се, да спечелим битката за учебниците, но това е само
първата крачка.
Кой според теб има интерес от антибългарска политика в образованието ни?
Антибългарските политици, които я провеждат. Те нямат цвят и партийна
принадлежност, защото са във всички големи партии. Забележете – учебниците,
срещу които негодуваме, са издадени в периода 2004 – 2006. В началото на този
период управлява НДСВ и ДПС, в края на периода – тройната коалициа (БСП, НСДВ и
ДПС). После управлява ГЕРБ, после БСП и ДПС, сега отново ГЕРБ. А учебниците
стоят едни и същи. Е? Кой има интерес според вас?
Смяташ ли, че има съзнателно унищожаване на българското самосъзнание? Кой
седи зад това и защо? Не е ли прекалено конспиративно да мислим така...
И аз не знам вече. Никога не съм вярвал в теория на конспирацията. Обаче
нека разсъждаваме малко. Може ли нещо толкова мащабно да се случва просто ей
така, съвсем спонтанно? Подмяната на ценностите ни, сриването на националните
ни герои, подмяната на историята ни, внушаването на комплекс за малоценност у
българите, неистовата омраза, която изригва винаги по всякакъв повод всеки път,
колчем нещо пробългарско пробие по големите медии? Когато във Варна успях да
прокарам решение на Общинския съвет за връщане на българските имена на
географските местности в общината, последва абсолютно планомерна кампания за
очерняне на решението. При това кампанията не беше регионална, а национална.
Фашисти сме били, пещерни националисти, българските имена били тъпи, иронизираха,
осмиваха, отричаха. Е как така стана по едно и също време по всички медии? И
как - когато областният управител върна обратно турските имена всичко спря
изведнъж? И това е само един пример, мога да дам още десетки. А кой седи зад
това – този, който управлява България. Нали не мислим, че страната ни е
независима? Тя се намира в много по-грозна зависимост дори и от времето на
съветската доминация. Категорично.
Защо ни се получи така, че...спряхме да ценим историята си и другите неща,
които имаме? (да си патриот стана едва ли не...старомодно, смешно...)
Защото такава беше цялостната политика на новия режим след 1989. Не, че и
преди това национализмът не беше приравнен с всички отречени и ретроградни
идеологии. Просто параванната ни демокрация продължи старата комунистическа
традиция. Отделно от това, случайно или не, в България се навъдиха едни
патриоти и националисти, заради които като кажеш, че си с такива разбирания и
веднага те слагат в същата категория. Омръзна ми, когато кажа, че съм
националист, първо половин час да обяснявам какво не съм и чак след това да
премина към това какво съм. От друга страна – проблемът е ясен. Въпросът е
какво правим, за да променим тези нагласи. И отговорът е един – говорим това,
което мислим, правим това, което говорим, даваме личен пример и се надяваме да
заразим останалите с идеите си. Пък да става, каквото ще.
Кои са според теб най-фрапиращите прояви на антибългарско поведение?
(примери около нас, освен учебниците по история...)
Вижте, у нас няма просто антибългарско поведение. У нас има
античовешко поведение. Освен това, то не е само активно, а в повечето случаи е
пасивно. Как по друг начин да охарактеризирам срамното мълчание на десетките
„правозащитни“ организации, когато всеки ден в България цигани убиват, крадат и
изнасилват възрастни и безпомощни българи? Как да нарека професионалните
грантополучатели, лицемерно бранещи свободата на словото и същевременно пускащи
доноси срещу български журналисти?Та, ако списанието „Шарли ебдо“ се
намираше в България, Антибългарският хелзинкски комитет щеше отдавна да е завел
хиляда дела срещу него. Ами, ако аз или вие пуснем карикатура срещу исляма или
Мохамед? Смятайте, че направо ще ни повдигнат обвинение за престъпления срещу
човечеството. Когато с цялостното си поведение показваш и демонстрираш, че
някои хора имат повече права от нас, българите, това не те прави просто
антибългарин. Това те прави античовек.
От друга страна, има и едно друго явление – патриотарство, манипулативен
национализъм, по-скоро популизъм, който цели просто да си играе с тази
чувствителна струна....Не е ли опасно това?
Разбира се, че е опасно. Тъй като хората у нас започнаха вече изключително
много да се дразнят от очевидните несправедливости спрямо тях, национализмът
започва да се превръща във фактор. В политически фактор. И много нелицеприятни
типове изведнъж ще се събудят като убедени български патриоти. Лекарството в
този случай е само едно. Гледайте биографиите на тези хора, първо, и второ – не
ги слушайте какво говорят, а какво правят. Така ще се отсее сеното от плявата.
Не може да твърдиш, че си националист, а да подкрепяш правителство на ДПС или
да правиш коалиции с Бареков. Няма друг начин.
Каква е каузата, която може да обедини българите според теб?
Най-големият ни проблем е изчезването ни като народ. Ако около това не се
обединим и не предприемем ходове за излизане от дупката, тя ще ни погълне
окончателно до 15 години. От 2007. сме малцинство при новородените. Сами можете
да сметнете какво ни чака, нали? Затова или приключваме този проблем, или
проблемът приключва нас.
В разни ТВ студия, твоите опоненти са казвали – той е русофил, гледа за
интересите на Русия... Как коментираш и как си обясняваш това противопоставяне
на хората в България?
Така ли са казвали? Не знаех. Обикновено, когато споря с русофили ме
наричат русофоб, а когато споря с русофоби – русофил. Напоследък втората
категория са доста по-агресивни, още повече, че те управляват държавата вече 26
години. А иначе противопоставянето е изцяло емоционално. Разговарял съм с
такива хора. Едните мислят, че независимо от всичко Русия ни мисли само доброто
и затова трябва винаги да сме с нея. Другите пък смятат, че Русия е архиврагът
на България и винаги трябва да сме срещу нея. На първите задавам въпроса какво
правим, ако интересите ни се разминават, а на вторите – ако съвпадат. Уверявам
ви, отговорите са прелюбопитни. Едно обаче не търпя – някой да тъпче
българските интереси. През последните години заради факта, че като американски
сателит нямаме собствена политика, бяха унищожени много шансове за добър бизнес
с Русия. И защо? За да угодим на новите си господари американците. Е, разбирате
ли сега защо някой си бил казал такова нещо за мен? Според черно-бялото мислене
на моите опоненти - щом си против новия господар, значи си за стария. Те въобще
не могат да схванат, че единственото, което ние българите трябва да искаме, е
независимост, каквато в момента нямаме. И каквато, апропо, и преди 1989
нямахме.
Ти накъде смяташ, че трябва да се ориентира България външнополитически?
Ние вече сме се ориентирали. Но сме се ориентирали като слуги, които са
поканени на коктейла само, за да ги вкарат в кухнята. България в момента е
най-срамно зависимият американски сателит в Европа. Та в момента в
правителството си имаме цели двама министри, които са бивши американски служители
или слуги, не знам кое е по-точно. Когато Джон Кери дойде у нас ни зарадва, че
щял да прати американски енергиен експерт, който да работи с правителството ни.
Сигурен съм, че Плевнелиев е бил изключително „щастлив“ от това, но за Бога –
дори при комунистическия режим у нас нямаше съветски бази и съветски министри,
или експерти в българския кабинет. Затова мисля, че външнополитически първо
трябва да се еманципираме в собствената си среда. А после - можем и да се
огледаме. Светът е динамичен и нищо не е вечно, освен собствените ни интереси.
Как си обясняваш наличието на толкова хора, които не смятат, че трябва да
се настоява на национализма, на патриозма, защото сме модерни, вече сме в
Европа...?
Чели ли сте „Криворазбраната цивилизация“? Ако не сте, прочетете я и ще
разберете на какво се дължи. Вече сме в Европа... Та ние сме Европа. Впрочем, в
същата тази Европа се надига мощна национална вълна, която заплашва да промени
тотално сегашното либерално статукво. Чудя се какво ще правят тогава родните толерантни
управляващи, които изведнъж ще се окажат направо извън времето и
пространството. А и това няма да е нещо ново за нашия континент. През 1848
едно малко въстание в Палермо дава началото на цяла редица от революции,
разтърсили почти всички европейски държави тогава. Тази пролет е наречена
Пролетта на народите. Присъщото на родните либерални фашисти е невежеството и
високомерието, с което гледат на всички инакомислещи и това им пречи да узнаят
простата истина, че колелото на историята не е спряло, а се върти. Преди 25
години никой не вярваше, че България ще стигне до този хал, нали? Е, да се
надяваме, че, ако сега сме най-отдолу, след още 25 години ще сме най-отгоре. И
да работим за това сегашният ни период на декаданс и разруха да остане като лош
спомен от старите вестници.
Ти на какво искаш да научиш децата си?
На това, на което са ме научили и мен моите родители. Да се гордеят с
произхода си, да уважават възрастните, да помагат на приятелите си, да подават
ръка, когато се наложи, да са честни, да си държат на думата, да са
трудолюбиви. Мен са ме научили с личен пример, това правя и аз сега. Това са
нормалните и валидни за всички хора неща. Всичко останало в живота те ще научат
сами, когато израстват. Както всеки родител се надявам един ден да ме надминат
и да се гордея с тях.
Кои са нещата, които като нация най-силно трябва да пазим?
Ние сме най-старата все още съществуваща държава в Европа, която при това
винаги е носила само едно и също име. Ние сме дали на световната цивилизация
една от най-разпространените азбуки – кирилицата. Нещо повече – ние сме
съоснователи на цял отделен клон от човешката история – славяно-византийската
цивилизация. Ние сме и първата национална държава в Европа. Но какво от това,
ако след няколко десетилетия се превърнем в екзотично малцинство в собствената
си родина? Мислите ли, че някой ще жали и рони сълзи за нас? Не се ли пазим
ние, няма кой да го направи. Затова, ако искаме да оцелеем като нация, сме
длъжни да пазим освен историческата си памет за миналото си величие и езика, на
който говорим, вярата, традициите и културата си. Защото това са нещата, които
ни правят българи – общия произход, езика, традициите и самосъзнанието.
С какво се гордееш?
С много неща. Но искам да се гордея най-вече с нещата, които предстои да
направя. Всеки успех след като се случи е вече минало. Затова е важно да пазим
завета на старите българи, но преди всичко трябва да гледаме напред. Защото
миналото не може да се промени, но бъдещето зависи само от нас.
Задача: Коментирайте интервюто. С какво
не бихте се съгласили и кое приемате?
Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще
Акад. Васил Гюзелев
С
известния историк и председател на Организационния комитет за 1000-годишнината
от кончината на цар Самуил разговаряме за една от най-значимите личности в българската
история, образец за пълководец, държавник и дипломат. И за това, което
днес липсва на съвременна България;
- Акад. Гюзелев, 6
октомври 1014 г. е тъжна дата в българската история. Ден, в който цар Самуил
умира след инфаркта, сполетял го при вида на ослепените воини от своята армия. Защо й отдаваме толкова
голямо значение?
- Да, датата е тъжна, но ние отбелязваме паметта на цар Самуил и на тези български воини от неговото време, които дават живота си, за да съхранят независимостта на България. На българското царство. В историята има не само величави дати, в които се отбелязват удържани победи. Има и тъжни, трагични - 6 октомври 1014 г. е една от тях. Те не бива да се забравят, защото всъщност напомнят, че едновременно с щастието има и нещастие. Виждате, че в нашия живот също има и постижения, и слабости, и недостатъци - много лоши неща станаха през последните години. Именно съвремието ни в някои отношения показва, че историческият път на един народ не представлява само величествен ход по него, защото там има много препятствия. И ние днес, както хората по времето на цар Самуил, имаме пред себе си не само перспективи, а и много препятствия, които трябва да преодоляваме.
- Да, датата е тъжна, но ние отбелязваме паметта на цар Самуил и на тези български воини от неговото време, които дават живота си, за да съхранят независимостта на България. На българското царство. В историята има не само величави дати, в които се отбелязват удържани победи. Има и тъжни, трагични - 6 октомври 1014 г. е една от тях. Те не бива да се забравят, защото всъщност напомнят, че едновременно с щастието има и нещастие. Виждате, че в нашия живот също има и постижения, и слабости, и недостатъци - много лоши неща станаха през последните години. Именно съвремието ни в някои отношения показва, че историческият път на един народ не представлява само величествен ход по него, защото там има много препятствия. И ние днес, както хората по времето на цар Самуил, имаме пред себе си не само перспективи, а и много препятствия, които трябва да преодоляваме.
- Погледнато от
дистанцията на времето, 1014. е началото на края на
Първото българско царство. Как според вас биха изглеждали
днес нещата, ако не се бяха случили трагичните събития преди 1000 години?
- Мнозина от историците, български и чуждестранни, достигат до заключението, което формулирахте - 1014 г. е началото на трагичния край на Първото българско царство. Не можем обаче да гадаем какво би се случило, защото в историята не се изследват вероятностите. Тя, както шеговито е казал един историк, може да предвижда само в миналото. Тоест въз основа на факти от миналото да изгражда предположения, защото не всички неща в историята са твърдо установени. Човек има съмнения, да кажем, за действията на някои от личностите. Винаги се питаме защо го е извършил, какви са били мотивите му. И тези мотиви обикновено се изясняват въз основа на последствията. Защото има мотиви, действия и последствия - това е в човешката историята.
- Мнозина от историците, български и чуждестранни, достигат до заключението, което формулирахте - 1014 г. е началото на трагичния край на Първото българско царство. Не можем обаче да гадаем какво би се случило, защото в историята не се изследват вероятностите. Тя, както шеговито е казал един историк, може да предвижда само в миналото. Тоест въз основа на факти от миналото да изгражда предположения, защото не всички неща в историята са твърдо установени. Човек има съмнения, да кажем, за действията на някои от личностите. Винаги се питаме защо го е извършил, какви са били мотивите му. И тези мотиви обикновено се изясняват въз основа на последствията. Защото има мотиви, действия и последствия - това е в човешката историята.
- Какви според вас са
били мотивите на цар Самуил за многобройните му бойни действия?
- Цар Самуил принадлежи към семейството на комитопулите - това са синовете на българския болярин комит Никола, който е бил управител в югозападните български краища и е успял да запази независимостта на част от българското царство след превземането на Велики Преслав и на Източна България от византийския император Йоан Цимисхи. Именно Самуил наследява от баща си завета да се бори за запазване на независимостта на България и го следва неотстъпно. Но паралелно с подвизите си по бранните поля той успява да установи взаимоотношения с Германската империя, с Киевска Рус, с Византийската империя, със сръбските княжества, с Унгарското кралство и т.н. Тоест, от една страна, виждаме широта на взаимоотношенията, а от друга, действия по всички краища на Балканския полуостров в опит за възобновяване целостта на Българското царство и стремеж да навлезе в територии, които Византия се е опитвала да запази твърдо за себе си, каквато е днешна същинска Гърция. Неговите военни действия достигат до Пелопонес, Коринт, Тесалия, в западните краища на полуострова той воюва срещу сръбските княжества Дукля и Требине, опитва се да превземе Котор и Дубровник. Подобна широта в политическата дейност може да се сравнява само със замаха на цар Симеон. Затова смятам, че първата идея на цар Самуил е била да запази независимостта на Българското царство, а втората - да продължи Симеоновата политика.
- Цар Самуил принадлежи към семейството на комитопулите - това са синовете на българския болярин комит Никола, който е бил управител в югозападните български краища и е успял да запази независимостта на част от българското царство след превземането на Велики Преслав и на Източна България от византийския император Йоан Цимисхи. Именно Самуил наследява от баща си завета да се бори за запазване на независимостта на България и го следва неотстъпно. Но паралелно с подвизите си по бранните поля той успява да установи взаимоотношения с Германската империя, с Киевска Рус, с Византийската империя, със сръбските княжества, с Унгарското кралство и т.н. Тоест, от една страна, виждаме широта на взаимоотношенията, а от друга, действия по всички краища на Балканския полуостров в опит за възобновяване целостта на Българското царство и стремеж да навлезе в територии, които Византия се е опитвала да запази твърдо за себе си, каквато е днешна същинска Гърция. Неговите военни действия достигат до Пелопонес, Коринт, Тесалия, в западните краища на полуострова той воюва срещу сръбските княжества Дукля и Требине, опитва се да превземе Котор и Дубровник. Подобна широта в политическата дейност може да се сравнява само със замаха на цар Симеон. Затова смятам, че първата идея на цар Самуил е била да запази независимостта на Българското царство, а втората - да продължи Симеоновата политика.
- С какво той е
най-ценен - като пълководец, държавник или дипломат?
- На преден план, разбира се, винаги излизат военните му подвизи, защото са широко отразени във византийските, старобългарските и дори в арабските извори. Автори като Йоан Скилица, Йоан Ставраки и т.н. се стремят да покажат преди всичко неговия воински образ. Но Самуил е и дипломат, който се опитва чрез взаимоотношенията си с различни страни да потърси външна подкрепа. В крайна сметка тази негова дейност няма ефекта на подвизите му на бранните поля, затова образът му се очертава повече като на велик пълководец.
- На преден план, разбира се, винаги излизат военните му подвизи, защото са широко отразени във византийските, старобългарските и дори в арабските извори. Автори като Йоан Скилица, Йоан Ставраки и т.н. се стремят да покажат преди всичко неговия воински образ. Но Самуил е и дипломат, който се опитва чрез взаимоотношенията си с различни страни да потърси външна подкрепа. В крайна сметка тази негова дейност няма ефекта на подвизите му на бранните поля, затова образът му се очертава повече като на велик пълководец.
- А днес, когато не
искаме войни, но държим да имаме държавност и добра дипломация - кой е примерът
на цар Самуил, който да следваме?
- Той е преди всичко образ от средновековната ни история, който възпитава поколенията в дух на родолюбие. Това е най-важното. Това, че той се стреми да воюва в името на България и на своя народ, а не да изпъква като завоевател. Затова нашият стремеж във всички инициативи за отбелязване на кръглата годишнина от смъртта на цар Самуил е преди всичко да потърсим диалог с младото поколение. Доволен съм, че намираме пълна подкрепа в различни медийни средства и успяваме да привлечем вниманието на обществеността към средновековната ни история, да изтъкнем нещата, които в много отношения ни поставят в по-благоприятна позиция и доказват приноса ни в историята.
- Той е преди всичко образ от средновековната ни история, който възпитава поколенията в дух на родолюбие. Това е най-важното. Това, че той се стреми да воюва в името на България и на своя народ, а не да изпъква като завоевател. Затова нашият стремеж във всички инициативи за отбелязване на кръглата годишнина от смъртта на цар Самуил е преди всичко да потърсим диалог с младото поколение. Доволен съм, че намираме пълна подкрепа в различни медийни средства и успяваме да привлечем вниманието на обществеността към средновековната ни история, да изтъкнем нещата, които в много отношения ни поставят в по-благоприятна позиция и доказват приноса ни в историята.
- Имате предвид и
дейността му в духовната сфера?
- Да. Защото когато се говори за царуването на Самуил, се подценяват някои неща - литературната дейност, разгърната по негово време, развитието на кирилската графическа система и на цялостната книжовност, ролята на България като духовен вожд на славянския свят чрез пренасяне на книжовната традиция в Сърбия, във Влахия и Молдова, в Киевска Рус. Дори новоизлезлите книги разказват повече за политическата история, а тези неща се отбелязват мимоходом.
Всъщност по времето на Самуил са създадени изключителни литературни произведения, има големи книжовници като Презвитер Козма, който създава „Беседата" срещу новопоявилата се богомилска ерес... Същевременно при Самуил се създава изключително богата апокрифна литература, тогава действа нейният създател поп Йеремия, чиито произведения са широко разпространи сред славянския свят. Тези неща остават на заден план, а трябва да обърнем взор към тях.
- Да. Защото когато се говори за царуването на Самуил, се подценяват някои неща - литературната дейност, разгърната по негово време, развитието на кирилската графическа система и на цялостната книжовност, ролята на България като духовен вожд на славянския свят чрез пренасяне на книжовната традиция в Сърбия, във Влахия и Молдова, в Киевска Рус. Дори новоизлезлите книги разказват повече за политическата история, а тези неща се отбелязват мимоходом.
Всъщност по времето на Самуил са създадени изключителни литературни произведения, има големи книжовници като Презвитер Козма, който създава „Беседата" срещу новопоявилата се богомилска ерес... Същевременно при Самуил се създава изключително богата апокрифна литература, тогава действа нейният създател поп Йеремия, чиито произведения са широко разпространи сред славянския свят. Тези неща остават на заден план, а трябва да обърнем взор към тях.
- От това време са и
някои от най-ценните старобългарски надписи, съдържащи важна информация...
- Разбира се. Надписът от 993 г., който Самуил поставя в Преспа в памет на своите родители - комит Никола и майка му Рипсимия, и на своя брат Давид; т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г.; надписите, които бяха разкрити в Равда и Черноглавци... А ръкописи като Савината книга, Зографското евангелие, знаменитият Супрасълски сборник - и те са от времето на Самуила! Хората трябва да знаят за тези неща, защото показват какво е мястото на България в развитието на славянския свят. Безспорно е, че Русия, която се покръства през 988 г. - тоест по времето на Самуил - е покръстена не само от византийски, а и от български духовници, идващи от Самуилова България. Един от епископите, който играе голяма роля в Киевска Рус, се нарича Михаил Българина... факти, които се знаят от малцина.
- Разбира се. Надписът от 993 г., който Самуил поставя в Преспа в памет на своите родители - комит Никола и майка му Рипсимия, и на своя брат Давид; т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г.; надписите, които бяха разкрити в Равда и Черноглавци... А ръкописи като Савината книга, Зографското евангелие, знаменитият Супрасълски сборник - и те са от времето на Самуила! Хората трябва да знаят за тези неща, защото показват какво е мястото на България в развитието на славянския свят. Безспорно е, че Русия, която се покръства през 988 г. - тоест по времето на Самуил - е покръстена не само от византийски, а и от български духовници, идващи от Самуилова България. Един от епископите, който играе голяма роля в Киевска Рус, се нарича Михаил Българина... факти, които се знаят от малцина.
- Защо този велик
пълководец и държавник е съзнавал какво означава да влияеш чрез духовност, а
днес държавниците ни, като чуят за култура, най-често казват „пари няма"...
- Нека не ги подценяваме...
- Нека не ги подценяваме...
- Фактите са
такива...
- Всички те нямат негативно или пренебрежително отношение към образование, културата, изкуството, някои дори се опитват да правят сполучливи ходове. Не трябва да гледаме изцяло негативно. Лошото е, че отделяните бюджетни средства са твърде малко.
- Всички те нямат негативно или пренебрежително отношение към образование, културата, изкуството, някои дори се опитват да правят сполучливи ходове. Не трябва да гледаме изцяло негативно. Лошото е, че отделяните бюджетни средства са твърде малко.
- Това имах предвид -
по-малко от процент...
- Да, твърде малко са, но това е общоевропейска тенденция. В много отношения, особено в областта на образованието и науката, сме в унисон с някои негативни тенденции в съвременна Европа.
- Да, твърде малко са, но това е общоевропейска тенденция. В много отношения, особено в областта на образованието и науката, сме в унисон с някои негативни тенденции в съвременна Европа.
- Когато ви се обадих
за това интервю, вие ми казахте: „Ооо, днешното време е много по-сложно от
Самуиловото!" Какво имахте предвид?
- Всичко. Живеем в много сложна и трудна епоха, която се характеризира със стремглаво развитие на техническите средства и на средствата за унищожение на хората. Същевременно много от регионите на света тепърва се пробуждат за истинската история. В тях се наблюдават социални, етнически и други проблеми, които не отминават и нас. Виждате, че всеки политик, който възглавява управлението на България, е изправен пред икономически, социални и етнически проблеми, чието решаване е сложно. Паралелно с това има голяма намеса в българската външна и вътрешна политика от страна на външнополитически сили. Тоест външнополитическият фактор е силно застъпен в съвременната история. И поради това положението на България е много усложнено. Ние трябва постепенно да преориентираме своята политика - да възприемем европейските ценности, но и да запазим самостойността си като държава с отколешни традиции...
- Всичко. Живеем в много сложна и трудна епоха, която се характеризира със стремглаво развитие на техническите средства и на средствата за унищожение на хората. Същевременно много от регионите на света тепърва се пробуждат за истинската история. В тях се наблюдават социални, етнически и други проблеми, които не отминават и нас. Виждате, че всеки политик, който възглавява управлението на България, е изправен пред икономически, социални и етнически проблеми, чието решаване е сложно. Паралелно с това има голяма намеса в българската външна и вътрешна политика от страна на външнополитически сили. Тоест външнополитическият фактор е силно застъпен в съвременната история. И поради това положението на България е много усложнено. Ние трябва постепенно да преориентираме своята политика - да възприемем европейските ценности, но и да запазим самостойността си като държава с отколешни традиции...
- ... което, оказва
се, е трудно постижимо и младите хора са все
по-обезверени...
- Младото поколение наистина е обезверено, принудено е да търси работа или в големите градове, или извън границите на страната. Наблюдавам това и сред моите внуци... Не може само чрез масмедиите и с евтини обещания да се създаде оптимизъм в един народ. Той не трябва да бъде хранен само с лъжи - преди избори се обещават ликвидиране на безработицата, високи заплати, високи пенсии, а това не е реално! Политиците трябва да казват реалното положение, да се стремят да укрепват финансовата и икономическата система. Ние сме в стопанска разруха - това не е тайна! Тя трябва да се преодолее. Но за това трябва да се търсят пътища, трябва да има стратегия и постепенно, стъпка по стъпка, да се върви по твърдо избран път. И да знаем към какво се стремим. А ние не знаем...
- Младото поколение наистина е обезверено, принудено е да търси работа или в големите градове, или извън границите на страната. Наблюдавам това и сред моите внуци... Не може само чрез масмедиите и с евтини обещания да се създаде оптимизъм в един народ. Той не трябва да бъде хранен само с лъжи - преди избори се обещават ликвидиране на безработицата, високи заплати, високи пенсии, а това не е реално! Политиците трябва да казват реалното положение, да се стремят да укрепват финансовата и икономическата система. Ние сме в стопанска разруха - това не е тайна! Тя трябва да се преодолее. Но за това трябва да се търсят пътища, трябва да има стратегия и постепенно, стъпка по стъпка, да се върви по твърдо избран път. И да знаем към какво се стремим. А ние не знаем...
- А като не знаем към
какво се стремим, как тогава да се надяваме на по-добро бъдеще?
- Ние нямаме никаква стратегическа цел! Тоталитарната държава се опитваше да създаде - макар и доста лъжовна - някаква визия за бъдещето. А сега нямаме хора, които да могат да изградят реална политическа, икономическа и социална концепция, да застанат пред този народ и да заявят: в областта на политиката нашите цели са такива, в икономиката - такива, в науката - такива... Тоест да се очертаят стратегически цели и да се следват. Без стратегия наникъде няма да вървим. Тъпчем на едно място и виждате какво става: има лъжовно лустро в нашето общество, а зад него - нищо.
- Ние нямаме никаква стратегическа цел! Тоталитарната държава се опитваше да създаде - макар и доста лъжовна - някаква визия за бъдещето. А сега нямаме хора, които да могат да изградят реална политическа, икономическа и социална концепция, да застанат пред този народ и да заявят: в областта на политиката нашите цели са такива, в икономиката - такива, в науката - такива... Тоест да се очертаят стратегически цели и да се следват. Без стратегия наникъде няма да вървим. Тъпчем на едно място и виждате какво става: има лъжовно лустро в нашето общество, а зад него - нищо.
- И плод на всичко
това е ниската средна грамотност на българина - как тогава да очакваме добри
стратези, държавници, визионери...
- Наблюдаваме трагичен процес за образователна ни система - процентът на неграмотността у нас силно се увеличава и неграмотните хора са не само в средите на ромското и турското малцинство, а и сред българите. Страшно е! Неграмотността, която навремето преодоляхме, сега е 20-25%. Има хора, които не могат да боравят с обикновен джиесем, да не говорим, че не са виждали компютър, камо ли да се справят с него. А това е бъдещето! Друг път назад няма! Ако не вкараме хората във висока образователна система и не ги принудим да се образоват, ние сме загубени, ние нямаме бъдеще като нация.
- Наблюдаваме трагичен процес за образователна ни система - процентът на неграмотността у нас силно се увеличава и неграмотните хора са не само в средите на ромското и турското малцинство, а и сред българите. Страшно е! Неграмотността, която навремето преодоляхме, сега е 20-25%. Има хора, които не могат да боравят с обикновен джиесем, да не говорим, че не са виждали компютър, камо ли да се справят с него. А това е бъдещето! Друг път назад няма! Ако не вкараме хората във висока образователна система и не ги принудим да се образоват, ние сме загубени, ние нямаме бъдеще като нация.
- Имате теория за
недоизживяното ни Средновековие - колко време ни трябва още, за да го изживеем,
и да поемем по по-добър път?
- Никой не може да каже, но мисля, че имаме достатъчно сили, за да можем да изживеем всички промени, които настъпиха в света, и да се впишем в историята на Европа. Както някога, по времето на цар Самуил.
- Никой не може да каже, но мисля, че имаме достатъчно сили, за да можем да изживеем всички промени, които настъпиха в света, и да се впишем в историята на Европа. Както някога, по времето на цар Самуил.
Принуда или необходимост е
образованието? Как мислите за себе си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар